Олга Борисова — посветена на народната песен

Посветена на фолклора

За кюстендилската музикална традиция тя е образецът за верен фолклорен стил, одухотворен от яркия ѝ талант. С великолеп глас, оригинален и отличаващ се репертоар, интелигентност и висок художествен вкус тя удивява с дарбата си както за камерно, така и за хорово пеене. Нейното сценично присъствие се отличава не само с чудесния ѝ глас, но и с физическа ѝ красота, която често е сравнявана с образите от картините на големия кюстендилски художник и нейн земляк Владимир Димитров — Майстора.

„Родена съм в кюстендилския край и като дете обикалях около жените — нашите по-големи майки и сестри и ние просто в подражанието се учехме да пеем.“

За своето предопределение в живота — да съхранява и изпълнява българския фолклор Олга Борисова разказва при получаването на едно от най-високите отличия за своето изпълнителско изкуство орден „Кирил и Методий“.

Преди да завърши гимназията в Кюстендил Олга Борисова има мечта да се занимава с театър и да стане драматична актриса. Точно по това време едно писмо от главния редактор на редакция „Народна музика“ в БНР Георги Бояджиев. В него той ѝ пише да се яви на конкурс за избор на хористи: „Бях безкрайно изненадана, защото все още не бях напускала Кюстендил. За мен София беше нещо като Париж, нещо недостижимо“, спомня си с вълнение Олга Борисова.

„Не зная как съм имала смелостта да се кача на влака и да пристигна в БНР“, продължава своя разказ Олга Борисова. В този ден, когато в Българското национално радио се събират над 250 изпълнители и се създава Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио с първия си диригент Борис Петров. Благодарение на музикалния изследовател, швейцарският етномузиколог Марсел Селие за останалата част от света хорът, който се превръща в световноизвестна сензация, е познат с името „Мистерията на българските гласове“. С този хор, девойката, която до 18-та си година не е напускала Кюстендил започва да обикаля световните музикални сцени. 

Сътрудничеството на Марсел Селие с Българското национално радио започва с откупуването на няколко записа за радиопредаване, което е посветено на българското хорово пеене. 30-минутните радиоемисии се излъчват веднъж месечно от 1960 до 1990 година.  Още тогава името „Мистерията на българските гласове“, което Катрин Селие дава на предаването, се превръща в запазена марка за Марсел Селие.

Следват още 12 години проучвания и внимателна селекция за втори албум, който печели „Грами“ (1989) на 32-то издание на годишните музикални награди, в категория „Фолклор“ – „Най-добър албум с традиционен фолклор“. Две години по-късно и трета плоча получава номинация в същата категория. „Именно обработките, които българските композитори правят на Вашите фолклорни съкровища, им придават едно съвсем друго измерение, за което и аз съм работил при създаването на „Мистерията на българските гласове“, с вълнение разказва Марсел Селие на срещата си с българските композитори през пролетта на 1990 година след получаването на наградата „Грами“.

Неповторимият български фолклор — за това „велико и неповторимо българско изкуство“, което завлядява сърцата и умовете на хората по света разказва Олга Борисова в интервю съхранено в Златния фонд на БНР:

„Мистерията на българските гласове“ под диригентството на Дора Христова изнася над 900 концерта в едни от най-престижните зали на Европа, Азия, Америка и Африка.

„Помня първия си концерт с „Мистерията на българските гласове“ в „Роял фестивал хол“... тогава направо се уплаших и омекнах — спомня си съвместният им концерт народният певец и продуцент Даниел Спасов — След това стана още по-страшно, когато залата се напълни, а когато концерта започна, това едва не ме уби — звука сякаш стана троен и ме заливаше отвсякъде... След концерта Олга дойде и ми разказа как Коста Колев ѝ казал „Виж какво, ако ще припадаш всеки път така на сцената, защо не се откажеш“. И с тези думи тя ме излекува.“ 

„В своя живот тя отричаше материалното. Беше се посветила на фолклора и на своите двама близнаци“, разказва за нея Ивайло Маджаров, художествен ръководител на Школа за фолклорни вдъхновения „Олга Борисова“.

По време на дългия си творчески път Олга Борисова изпълнява творби на композиторите Красимир Кюркчийски, Николай Кауфман, Емил Колев, Христо Тодоров. Записва свои песни в студио „Балкантон“, Българското национално радио и в Българската национална телевизия. Нейна песен звучи във френския игрален филм „Бункер Хотел Палас“, който е отличен на кинофестивала в Кан.

"Няма място в България, на което да не съм пяла: на нивата, по жътва, качени в каросерията на камиони, на площадите по селата, в читалищата. Аз така опознах България. Имах възможност да живея и работя извън България. Пропътувах многократно четири континента, но винаги, когато се връщах в България за мен беше празник", казва Олга Борисова.

В своите последни години, благодарение на Ивайло Маджаров, който успява да издири, събере и представи на Олга Борисова нейните собствени записи. „Тя успя да чуе всичко, което е изпълнявала през годините“, разказва Ивайло Маджаров: 

„Около нея винаги живееше младостта. Тя живееше с младите хора и им помагаше“, казва за нея народният певец Добрин Добрев-Финиотис.